Ладуване по Васильовден

Ладува се по Васильов и Еньовден

Ладуването е също народен обичай от новогодишния цикъл. Това е широко разпространен момински празник в нашата страна, свързан главно с пеенето на пръстените. Този обичай, дошъл от древността, се изпълнява на връх Нова година (Васильовден) в Западна България, в Средна Стара планина и отчасти в Подунавието. В останалата част на страната ни обичаят се изпълнява през юни на Еньовден - народният празник на плодородието. Затова и на тези места се нарича "Еньова буля". Негова разновидност е обичаят по жътва "пеене на паламарките".

Новогодишното пеене на пръстените - ладуването, носи много трепетни вълнения и очакване на момите в тези дни. Вечерта срещу Васильовден те се събират, за да налеят прясна изворна вода в бяло менче. Оставят го да пренощува под трендафил. В менчето сипват овес или ечемик - сватбен символ на плодородието, китки здравец, босилек и бръшлян, към които завързват с червен конец пръстените си.

Около бакъра момите извиват кръшно хоро и пеят:

        Провикна се Здравко от планината
        що не дойдат моми да ме берат,
        ами са Босилко пристали,
        Босилко е веднъж в годината,
        А Здравко е зиме и лете,
        Зиме, лете все зелено цвете.

Китките изважда малко момиче, което наричат "булка".

        "Бръкни, моме, извади пръстена!" - пеят момите и всички притихват да чуят "късмета на пръстена".
        "На стол седи, перо държи..."

Момата, която е разпознала своя пръстен, узнала, узнава, че нейната съдба е да се задоми за учен човек.

        "Ясна звезда в синьо небе..."
        - Хубавец ще е - с облекчение въздиша друга.

Наричат китките със сладкогласни напеви и вдигат селото на крак.

В Искърското дефиле - с. Бов, момите газят в гората сняг до пояс, за да открият бръшлянови повлекла. А после се събират в дома на една от дружките, за да плетат венец. Според обичая домакинята мома трябва да извие венец от бръшлянови листенца, които ще й подадат момите. Всяка си е подбрало здраво и жилаво листенце и го запомня по конеца, който му е вързала. А момата ще го свие с червена вълнена прежда около дрянова пръчка с общ венец. После ще го потопи в бял котел с прясна вода, ще покрие котлето с шаренотъкана кърпа и ще го закачи на плодно дърво. Тихо ще изтече благословията "Здрава и плодна година".

След това започва моминото хоро, свирят гъдулки, пищят гайди, момите пъргаво играят шопско хоро. А когато в полунощ си тръгнат за дома, всяка мома тайно препречва хурката на рекичката, та за "види" кой момък ще мине през нея, на кого ще бъде "мостче".

Ергените, уж гледат да откраднат хурките на момите, а тайничко и те си слагат секирите на "мостче" на реката. Ще им се да видят коя мома в съня им по него ще мине, нея да вземат и наяве. В тази нощ момите символично сеят овес на дръвника с благослов "Сама го сея, с другар да го жъна!" Сънят е изпълнен с надежда да се появи избраникът.

Рано на Васильовден отново момите се събират в дома на момата, за да развият венеца. Всяка гледа своето листенце - ако е здраво, здрава ще е и тя през годината, ако има цепчица или дупка, свежда глава, че такъв късмет й е отредила съдбата - няма да е на добро!

Стойо Кунин